|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
тая девета година как лежиш,
лежиш, Стояне, не ставаш.
Мама не те е питала,
да не си нещо греховен?
Стоян на майка думаше:
- Като ме питаш, мале, ще кажа...
Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога бех млада войвода?
Ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака
на връх на Стара планина,
аз бех им, мамо, войвода.
Ние се, мамо, заклехме
кого срещнем - да колим,
който ни срещне - да сечем.
Като през гора вървехме,
най-напред, мамо, срещнахме
моята сестра Тодорка
с мъжко дете Дамянчо
и зета, мамо, Тодора.
Никой се, мамо, не нае
главите да им отреже,
само се ази наех
да им главите отрежа
и им ги, мамо, отрязах...
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години, синко, как лежиш
и още девет да лежиш!
Койнаре, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|