* * *

Хайдушки грях

Дежди поле, широко поле, поле гайтаново,
във полето - чадър до чадъра,
в един чадър - Велко арен юнак.
На него са седемдесет люти рани,
край него седи Елица сестрица,
из полето листа бере,
листа бере - Велко рани лепи,
още ги лепи - още се разранват.
Руса коса реже - на син огън тура,
между ръце търка - Велко рани сипе,
още ги засипва - още се разранват.
Проговаря Велку Елица сестрица:
- Леле Велко, леле брайно,
полето изсуших бурене да бера,
бурене да бера - рани да ти лепя,
ощ ги лепя - още се разранват,
коса си изрезах на огън да турам,
между ръце търкам - рани да засипвам,
ощ засипвам, още се разранват.
Дали си ми, брайно, нещо ти греховен?
- Леле варе, Елице сестрице,
коги бех, сестро, млад-зелен,
я си бех, сестро, луда войвода,
я си ходих, сестро, из гора зелена,
там си срещнах, сестро, юнак и невеста,
невеста у ръце със мъжко детенце.
Аз ги отбих, сестро, във зелена гора,
па накладох, сестро, син огън,
накарах ги, сестро, та заклаха,
та заклаха, сестро, мъжко си детенце,
препекоха го, сестро, на син огън,
та ги накарах, сестро, та го изядоха.
Или съм греховен, сестро, или не съм!?
Провикна се тогаз Елица сестрица:
- Леле Велко, леле мили брайно,
на тебе са, брайно, седемдесет рани,
пощенец ще хвърля, брайно -
още седемдесет да станат!
Костите да ти се разсипат, брайно,
праховете и червата да ти се разнесат,
къде стъпаш - жив да падаш... (не се чете)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021