* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
от тежка болест незнайна,
незнайна болест, безмярна.
Ще стане девет години
откак лежи млад Стоян,
девет постели изгноил
стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Кажи ми синко, Стояне
от какво лежиш та болиш?
Стоян мама си думаше:
- Мамо мо, мила мамо мо,
като ме питаш, ще кажа,
без да те, мамо, излъжа.
Ти нали знаеш и помниш,
кога беше сушата,
подир сушата кишата,
зла зима, гладна година.
Ний бяхме клети овчари,
че ни овцете измряха
и ни кучета избесняха
дето мършата ядоха.
Че ние се, мамо, чудехме
на каква кяра да тръгнем,
кяра, мамо, и печалба.
Че ние се, мамо, заклехме
на пръв Велики четвъртък
и на Разпетия петък
кой де срещнем ще колим
и ще бесим,
с кръвта ще се конкаме,
с месото ще отговеем.
Решихме мамо, тръгнахме.
Кога из пътя вървяхме
среща ни идат жена и мъж,
в ръце си дете носеха,
като си до тях стигнахме
те бяха кака и свако,
у нас на гости идваха.
Като ги, мамо, аз видях,
че се зад камък присложих,
камъкът, мамо, се пръсна,
тогаз се зад дърво аз скрих,
дървото, мамо, изсъхна,
а че се, мамо, ядосах,
дете от ръце вземах
и му главата отрязох,
буен си огън накладох,
дете в огън аз хвърлих.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021