* * *

Хайдушки грях

Стоян на одър лежеше
майка му до глава стоеше
и на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
аз ще те, синко, попитам
пък ти да ми се изповядаш.
Ще стане девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
девет постели изгниха.
От какво лежиш, та болиш?
Стоян на мама думаше:
- Помниш ли, мамо, сушата,
Подир сушата, кишата - гладното,
аз станах, мамо, хайдутин,
на отбор хайдути главата.
Където, мамо, идехме
колехме и убивахме.
Преди девет години
през гора, мамо, вървяхме.
Срещнахме сватба голяма.
Всички сватбари избихме,
а булката още младоженека
двамата ги, мамо, хванахме,
живи ги гърбом у дърво вързахме
и пак си, мамо, заминахме.
Много зулуми още сторихме.
Кога през гора минахме,
Аз се, мамо, поотбих,
че да си, мамо, аз видя,
какво е с булка станало,
с булката с младоженека.
Където булка беше вързана
лоза е, мамо, израсла,
черно си грозде родила.
А където бе младоженека -
тънка тополка израсла.
Че пак си мирно не минах
тополка, мамо, отсякох
от лоза грозде откъснах
и се със грозде наядох.
Люта ме глава заболя
и не ме, мамо, приболя.
Тогава мама на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне
девет години как лежиш,
още девет да лежиш,
че тая сватба, Стояне,
бе на сестра ти Тодорка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021