* * *

Хайдушки грях

Болен Стоян болен си лежеше,
майка над глава седеше
и си Стояна питаше:
- Кажи си, синко, грехове
да не доведем попове,
попове изповедници,
да те младо изповедват.
Я Стоян си ю говори:
- Мале ле, стара майчице,
я нечем, мале, попове,
я че си кажем грехове,
грехове, мале, та много.
Кога си бяхме хайдути
и си хайдути вървяхме,
найдохме, мале, ергенци
и у ергенци агненца.
Сети се, мале, редихме
кой да запали ергенци,
никой се хайдутин не знае
да си ергенци запали,
аз си се хайдутин наех,
та си запалих ергенци.
Кога ергенци горяха,
пламък си бие до небе,
агненца жално блееха,
та се до Бога чуеше.
И още, мале, грехове:
кога с хайдутини вървяхме,
надолу село голямо,
па си обрахме селото,
ние от селото излезнахме,
па запалихме селото.
Кога си село гореше,
пламък се бие до небе,
майка си деца държеше,
жално си деца пищеше,
та се до Бога чуеше.
И още, мале, грехове:
кога си, мале, вървяхме,
срещнахме пусти гробища.
Сите се, мале, редиме
кой да разкопае гробища,
никой се хайдутин не нае
гробища да си разкопае,
а аз си хайдутин наех,
та си гробища разкопах.
Намерих млада девойка,
с снага тънка висока,
в лице бяла червена,
ситна я роса избила.
Аз си се, мале, наведох,
та си девойка целунах,
два пъти ми се уста пукнаха,
три капки кърви капнаха.
Тогава се, мале, поболях.
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
що е било девойка,
това ти е мила сестра!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021