* * *

Хайдушки грях

Лежал ми е Стоян, болял ми
цели ми девет години;
на десетата година
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало е девет години
как лежиш, мама, как болиш,
мама не те е питала
от какво ти е болестта!
Стоян мама си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата зла зима,
зла зима, гладна година?
И ти ми, мамо, думаше:
"Стояне, синко Стояне,
не зазимявай стадото,
а продай, мама, петстотин,
напролет кат се изагнат,
пак щат хиляда да станат!"
Пък аз ти реках, мамо мо:
"Ази им, мамо, приготвих
на овца, мамо, по кола,
по кола, мамо, със сено,
на овца, мамо, по кило,
по кило, мамо, ичумик!"
А че зазимих стадото,
гледах го, мамо, храних го,
до среди-зиме стигнахме,
че ми са свърши хранило,
хранило, още кърмило.
Клахме ги, мамо, драхме ги
и на купен ги трупахме,
най-подир умре угйча,
угича, златорогия,
угича, среброногия,
дето ми стадо водеше.
С него си купен изкладох
и на купена поседнах,
с меден си кавал засвирих,
кавал ми свири-говори:
"Събирайти се, овчари,
от всички къшли овчари,
вярна си клетва да сторим:
каква печалба да хваним,
коя й печалба най-лесна!"
А че хайдути станахме,
вярна си клетва сторихми:
когото на път срещнеме,
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се комкаме.
Като си, мамо, тръгнахме,
кака и свако срещнахме
с тяхното мъжко детенце.
Тогаз се чудих и маех -
ако си кака убийме,
свако ще вдовец остане,
ако си свако убийме,
кака вдовица ще остане,
а че детето заклахме,
буян огън накладахме
и го на шиш опекахме,
на тях да ядат давахме,
те го през рамо хвъргаха.
Тогаз ме глава заболя,
люта ме треска затресе.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021