Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, мама, как болиш.
Мама не те е питала,
от какво ти е болестта?
Стоян мами си думаше:
- Мамо мо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
подир кишата - зла зима,
зла зима, гладна година,
и ти ми, мамо, думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не зазимявай стадото.
Я продай, мама, петстотин.
Напролет кат са изагнят,
пак ще хиляда да станат.
Пък аз ти, мамо, отвърнах:
- Ази им, мамо, приготвих
на овца, мамо, по кола,
по кола, мамо, със сено,
на овца, мамо, по кило,
по кило, мамо, ечомик.
А че зазимих стадото.
Храних ги, мамо, гледах ги,
до среди-зима стигнахме.
Че ми са свърши хранило,
хранило, още кърмило.
Почнахме, мамо, да колим.
Клахме ги, мамо, драхме ги,
на купень ги трупахме.
Най-подир умре угйча,
угича златорогия,
дето ми стадо водеше.
С него си купень изкладох
и си на купень поседнах,
с меден си кавал засвирих:
- Събирайте се, овчари!
От всички къшли овчари,
че си се, мамо, събрахме,
вярна си клетва сторихме -
коя печалба й най-лесна,
най-лесна и най-печална -
а че хайдути тръгнахме.
Тогаз се, мамо, заклехме,
когото на път срещнеме,
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се комкаме,
месото ще му изядем.
Я че си, мамо, тръгнахме,
на път си кака срещнахме,
кака ми, още свако ми
с тяхното мъжко детенце.
Ази се чудех и маех -
ако си свако убия,
кака вдовица остава;
ако си кака убия,
свако вдовец ще остане.
Я че им взехме детето,
главата му отрязахме,
и го на шиш опекохме,
месото му изядохме.
И на тях, мамо, давахме,
те го през рамо хвърляха.
Тогаз ме глава заболя,
люта ме треска затресе.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
кокали да ти продрънкат
като орехи в решето!

 


Котел, род. в Жеравна, Котленско; на моабет (СбНУ 60-2/1994, № 1410 - "Грешен хайдутин убил сестриното си дете - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021