* * *

Хайдушки грях

- Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, мари, млада войвода,
мало е много полежал,
цели ми мари, девет години.
Стояновата майчица,
тя на Стояна, мари думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
кажи ми сине грехове,
що си грехове направил,
на това земе лъжовна? -
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
срам ме е, как да ти кажа,
грях ме е, да ти не кажа.
Като се, мале, събрахме
на връх на Стара планина,
все отбор, млади юнаци,
вяра и клетва дадохме,
че който стигнем и срещнем,
ножове да накървавиме.
И дружината потегли.
На път си, мале, срещнахме,
моята милна сестричка,
с нехино първо венчило
и с мъжката хми рожбичка,
на тебе госкье идеха.
Нейли бе, клетва хайдушка!
Ние ги мале хванахме,
хванахме и ги вързахме
за две бори високи,
със очи да се погледват,
със ръки да се ни стигат
и буен огън складохме,
че хми детето взимахме,
живо го в огън хврлихме
и хми го мезе дадохме.
Бащата яде и поглъща,
майката яде и повръща.
Че и двамата заклахме
и дружината потегли.
Из тая гора зелена,
девет години ходихме,
ходихме хайдутувахме.
На десета година,
от там се мале върнахме,
дето ги двама заклахме,
бистро изворче течеше
и я се мале наведох,
студена вода да пия,
от там се мале разболях.
Стояновата майчица,
люта Стояна мари кълнеше:
- Да лежиш, сино, Стояне,
да лежиш, сино, и да умираш,
от мене прошка да нямаш,
от мене сине и от Господе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021