* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че лежа Стоян и боля
цели ми девет години,
ни умира, ни оздравява.
На десетата година
майка му дума Стояна:
- Тази е година десета,
аз ще те, синко, попитам
какво си стори, направи,
какви големи грехове?
Стоян на майка думаше:
- Помниш ли, майко, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
подир кишата - зла зима,
зла зима - гладна година?
Азе си, майко, зазимих
хиляда овце и петстотин,
на всяка, майко, приготвих,
на всяка купа със сено,
на всяка храна ечемик.
Храних ги, майко, зобих ги,
докато се е марта секнала,
че ми се свърши сеното,
сеното, майко, ечемика,
че ми е стадото замряло.
Нито то, майко, деряхме,
нито го, майко, колехме,
на вит го купен кладяхме.
Най-подир умря югича,
югича - виторогия,
с дванайсетте звънеца,
с него купена завърших.
Че се на купен покачих,
с меден кавал засвирих,
кавал ми свири говори:
- Другари, вакли овчари,
иззимихте ли стадата?
Азе ги вече иззимих,
днеска завърших купена,
елате всички да решим
какъв кяр да си изберем!
Че се всички събраха
и си всички избраха
хайдути всички да станат,
хайдушка е кяра най-лека,
най-лека, най-печална.
Като из пътя вървяхме,
среща ни идат сватбари.
Най-напред върви булката,
булката и владоженека.
Като сватбата стигнахме,
Булката ръка целува,
на всички ръка целува,
на мене, майко, отказа.
Младоженекът вино даваше,
на всички вино подаде,
на мене, майко, не даде.
Като си сватба отмина,
другари ми се присмяха:
- Стояне, млада войводо,
сладко ли беше виното,
хубава ли беше булката?
Че аз се, майко, ядосах,
че си сватбата настигнах,
че си булката хванахме,
булката и младоженека.
В два ги бука вързахме,
в два ми бука близнака,
с очи да се не виждат,
с уста да си говорят.
Ходихме, хайдутувахме,
като се, майко, върнахме,
през същото място минахме,
където беше булката -
хубава лоза израсла,
черно е грозде родила,
където беше младоженека -
хубава е чешма станала,
студена вода протекла.
Всеки си грозде откъсна,
аз като, майко, доближих -
лоза се високо издигна;
като до чешма отидох -
чешмата, майко, пресъхна;
че си чешмата разруших
и си лозата пресякох,
черни са кърви тръгнали.
Майка на Стоян думаше:
- Проклет да бъдеш Стояне,
дето сестра си погуби!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021