* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
девет години станаха,
откакто болен бе лежиш,
да не си нещо греховен?
- Мамо ле, стара майчице,
нали ме питаш, ще кажа,
когато бехме бе млади,
млади хайдути ходехме,
вървехме що сме вървели,
настахме поле лироко,
след поле гора зелена,
у гора, мамо, кошари,
у кошари, мамо, агънца.
Всичките мирно минаха,
азе си мирен не минах,
кошари, мамо, подпалих,
агънца, мамо, изгорих,
овцете идат и блеят,
овчаре идат и плачат,
пцетата идат и вият.
От тамо, мамо, тръгнахме,
две млади на път срещнахме,
с мъжко детенце на ръце,
всичките мирно минаха,
азе си мирно не минах,
детенцето, мамо, им вземах,
и му главата отрязах,
буен си огън накладох,
та си детето опекох,
па си ги, мамо, накарах,
от него мръвки да ядат,
от него мръвки ядяха,
дребни си сълзи ронеха.
- Синко Стояне, Стояне,
това ти й бил мил братец,
мил братец, мила снашица,
нали си така направил,
девет си годин полежал,
и още девет да лежиш,
през костите ти трева да никне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021