* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
все лежиш, все болиш, сине,
станаха вече девет години.
Майка ти не те е питала
от какво лежиш да болиш,
от какво ти е болестта,
да не си греховен.
Девет постилки изгниха
и девет пъстри възглавници.
Стоян на майка си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
след сушата кишата,
след кишата гладостта?
Ние бяхме братя дружина,
дружина дор до седмина,
пък ти ни, мамо, казваше:
- Вървете кой където знае,
кой където намери
и си храна търсете.
Пък ние, мамо, се пръснахме -
кой овчар, кой говедар -
пък аз отидох с хайдути,
с хайдути барабар.
Като се хайдути събрахме
вярна клетва дадохме,
където и когото и да срещнем и настигнем,
главата да му отрежем.
Когато вървяхме през гората,
на пътя срещнахме кола -
сестрата, мамо, и зетят
с малко дете на ръце.
И се, мамо, чудихме,
чудихме се и се маяхме
какво да сторим, да правим,
след като клетва сме положили.
И реши, мамо, дружината
зетят и сестрата да оставят,
а детенцето да заколят.
Буен огън накладоха
и го живо опекоха.
За това съм болен и греховен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021