* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Девет години как лежиш,
лежиш и не оздравяваш,
девет постелки изгниха
и девет възглавки прогниха,
не съм те, синко, питала,
дали не си нещо греховен?
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
нали ме питаш, ще кажа.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
онези гладни години,
га беше, мамо, кишата,
и след кишата, сушата?
Ние са мамо, заклехме,
на Великия четвъртък
срещу Разпети петък.
Когото срещнем най-напред,
че да го, мамо, убием -
ножове да си облажим,
със кръви, мамо, човешки...
Като си, мамо, тръгнахме,
па денят, мамо, Благовец,
вов пътят, мамо, срещнахме,
зетя пи Стоян със Стоянка.
Мъжко детенце носеха,
у нас на гости идеха.
Нали сме се верно заклеле,
чудих се, мамо, маях се,
кому главата да взема.
Ако си Стоян убия,
сестра вдовица остая,
Ако си Стоянка убия,
дете сираче остая.
Най-после, мамо, намислих:
на дете глава отрязох,
ножове да си облажим,
със кръви, мамо, човешки.
От там си, мамо, тръгнахме,
голяма сватба срещнахме,
сватбата не закачихме,
младоженците хванахме,
та ги с нази върнахме,
в гората ги заведохме,
за две ги буки вързахме:
с очи да се погледват,
с уста да си продумват,
с ръце да не се досегнат.
От там си, мамо, тръгнахме,
девет години ходихме -
таквиз чудеса правихме...
Като се назад върнахме,
покрай буките минахме -
на буки лози порасле,
и си върхове събрали,
със бело грозде обвиле.
Посегнах да си откъсна,
лоза се нагоре повдигна,
и аз се, мамо, ядосах,
та си лозата пресякох,
от лоза кръви тръгнаха -
тогиз ма, мамо, заболя,
главата, мамо, снагата,
й от тогиз, мамо, досега,
се лежа и не оздравявам.
Майка Стояну думаше:.
- Синко, Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
грехове да си изплатиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021