* * *

Хайдушки грях

- Синко, Иванчо, Иванчо,
как лежиш девет години
мама те не е питала
да не си, синко, греховен,
греховен, синко, лъжовен.
Иванчо майци думаше:
- Мамо ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа -
греховен, мамо, та много!
Кога бе размир години,
ходехме, мамо, колехме,
наред селата горихме.
Край нашто село минахме -
нашите клети селяне
живи са всички погребле.
Ние си гробе делихме:
кому гроб, мамо, кому два -
мене се, мамо, паднаха
четири нови гробове.
Изкопах, мамо, първи гроб -
в него лежеше млад юнак;
той ми се жално молеше
да не го, мамо, убивам.
Изкопах, мамо, втори гроб -
във него млада невеста;
тя ми се милно молеше
да не я, мамо, убивам -
три дена как е венчана.
Изкопах, мамо, трети гроб -
във него млада девойка;
тя ми се жално молеше
да не я, мамо, убивам -
три часа как е годена.
аз не ги, мамо, послушах,
но всичките си погубих.
Майка му дума продума:
- Синко, Иванчо, Иванчо,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш -
да ти се кости разнижат
кост по кост на постелята!
В първи гроб, синко, брата ти,
в втори гроб, синко, снаха ти,
в трети гроб, синко, сестра ти!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021