* * *

Хайдушки грях

Болен са Стоян поболя,
та лежа Стоян, та боля
тъкмо ми девет години.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
как лежиш девет години,
нито мреш, нито оздравяш -
да викне мама попове,
пред тях да си прикажеш
какво си, синко, прегрешил
дорде ми си ергенувал.
А Стоян й си думаше:
- Че защо ми са попове? -
Ти ми си, мамо, сама поп!
Я се до мене доближи
и се над мене наведи -
азе ще си ти прикажа
какво съм, мамо, аз грешил
дорде съм ерген азе бил.
Тя се майка му доближи
и се над него наведе,
а Стоян си й думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога се всички вдигнахме,
та си във Солун ходихме?
Вие се назад върнахте,
азе самичък останах.
Като съм в пътя пътувал,
азе си под път намирам
до два ми гроба копани,
един до други сложени.
Азе си мирен не седях,
най си отворих първи гроб -
в него девойка сложена
със бяло було на глава,
жълти телове от страна.
Колко девойка хубава,
дваж по-хубава станала.
Азе се във гроб наведох,
девойка да си целуна -
колко бе мома дълбоко,
дваж по-дълбоко потъна.
Азе си мирен не седях,
най си отворих втори гроб -
във гроб юначе сложено:
морав му калак на глава,
алтънен пръстен на пръста.
Ах, нали лудо, пак младо -
азе си във гроб увлязох,
десна му ръка повдигнах,
пръстена да си измъкна.
Дали бе, мамо, от бога,
не можах ръка да вдигна,
пръстена да си измъкна -
взе се мен крак и ръчица!
Аз си от гроба излязох,
гробове празни оставих.
Га е майка му зачула,
тя го е люто проклела:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
пак богу дух да не даваш!
Във море да те захвърлят,
морето дълги да хвърля,
пак богу дух да не даваш!
Га те на сухо изхвърли,
да сбереш мало, голямо
със тебе да се почудат -
каква бе тази гадина
де си на човек не мяза!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021