* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
че що си сторил направил -
девет дюшека изгнойл
наред със девет възглаве,
също и девет юргане!
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
помниш ли, мамо, знаеш ли
сушата, мамо, кишата,
кишата - гладна година?
Ние се, мамо, събрахме
все отбор млади юнаци
и ние, мамо, решихме:
когото срещнем и стигнем,
главата да му вземеме,
кръвта на комка да пием.
Тръгнахме, мамо, вървихме,
од долу иде сестра ни,
сестра ни, още зетя ни
със мъжко дете във ръце.
Ние се, мамо, чудихме,
че кой ли да си убием -
ако си сестра убием,
зетя вдовец ще остане
със мъжко дете на ръце;
ако зетя си убием,
сестра вдовица остава
със мъжко дете във ръце.
Ние си, мамо, решихме
и тримата си убихме,
кръвта за комка им пихме.
Ева отдолу че иде
голяма сватба болярска.
Всичките вино черпеха,
до мене вино не стигна;
всичките дари дариха,
до мене дари не стигат.
Тогава нас си питаха
хубаво ли е виното,
хубави ли са дарите -
аз си се, мамо, ядосах,
и си всичките погубих.
Млади си, мамо, вързахме
за две ми буки високи,
със очи да се не гледат,
със ръце да се не пипат -
и пътя си хванахме.
Кога се назад върнахме,
младите фиданки станале -
на връха бяха скачени
и бяло грозде вързали.
Азе си, мамо, посегнах
гроздето да си откъсна,
но то са горе покачи.
Азе се люто ядосах
и си фиданки пресякох -
от тях си кръви течеха!
Затуй си, мамо, аз лежа
тъкмо ми девет години:
девет дюшеци изгноих
наред със девет възглаве,
също и девет юргане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021