* * *

Хайдушки грях

Гледала мама, гледала
едного сина Стояна;
гледала й, отгледала го
до осемнайсет години;
чуди се мама и мае
накъде Стоян да прати,
печала да й печели.
На Влашко да го проводи
който иде и не дохожда;
на Стамбол да го проводи, -
на Стамбол мори чумата;
па го с юнаци изпрати.
Та стана Стоян, отиде;
пръва година хайдутин,
втората стана байрактар,
третата стана войвода.
Събра си Стоян, набра си
все отбор млади юнаци;
минале поле широко,
силна са сватба срещнале,
всякого дарба дариле,
а за Стояна не стигна;
всякому вино дадоха,
а за Стояна не стигна;
па си сватбата пуснаха.
Кога тръгнали да вървят,
дружина му се присмяла:
- Стояне, страшен войводо!
Каква бе тази работа -
ако ни дарба дариха,
за тебе дарба не стигна;
ако ни вино черпиха,
за теб са вино довърши!
А Стоян си се ядоса,
та си се назад повърна,
та си сватбата пристигна;
извади сабля френгия,
та си кумове погуби,
кумове, още сватове,
съде остави юнакат,
юнакат със невестата.
Той ги двамата улови,
за два ги бука завърза,
със очи да се погледват,
със ръце да се не стигат;
та па се назад повърна,
та си дружина застигна.
Ходили, що са ходили,
девет са годин ходили,
девет пари не спечелиле,
сермия не са сториле;
той на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Ей сега девет години,
как ходим в гора зелена,
девет пари не спечелихме,
сермия не си сторихме -
дали бе среща лошава,
или си късмет нямахме?
Хайдете да се върнеме,
всеки по дома да идем.
И дружина го послуша,
всеки към дома отиде
и Стоян дома отиде,
през това място замина,
дето бе вързал юнакат,
юнакат със невестата:
до две лозинки израсле,
та си връхове юплеле,
черно са грозде родиле.
Посегнал да си откъсне,
устата да си разблажи,
а лозинки се вдигнаха,
не можа да ги досегне,
Стоян извади саблята,
та си лозинки пресече;
като лозинки пресече,
черни са кръви потекле,
люто го глава заболя,
люто го треска затресе.
Йоттам дома си отиде,
та легна Стоян да лежи,
та лежа девет години,
а майка му го питаше:
- Синко Стояне, Стояне!
Каква е тая работа?
Ей сега девет години,
откак си легнал да лежиш,
не умираш, не оздраваш -
каква си греха направил,
кога си ходил с дружина?
Тогаз си Стоян продума:
- Мамо ле, стара майчице!
Кога тръгнахме да вървим,
минахме поле широко,
силна си сватба срещнахме;
всякого дарба дариха -
за мене дарба не стигна;
всякому вино дадоха -
за мене вино не стигна,
па си сватбата пуснахме.
Кога тръгнахме да вървим,
дружина ми са присмива:
- Стояне, страшен войводо!
Каква бе тази работа,
ако ни дарба дариха -
за тебе дарба не стигна;
ако ни вино черпиха -
за теб са вино довърши!
А аз се, мамо, ядосах,
та си се назад повърнах,
та си сватбата пристигнах,
извадих сабля френгия,
та си кумове погубих,
кумове, още сватове,
съде оставих юнакат,
юнакат със невестата.
Па ги двамата улових,
та за два бука завързах,
със очи да се погледват,
със ръце да се не стигат;
та па се назад повърнах,
та си дружина застигнах.
ходихме, що си ходихме,
девет си годин ходихме,
девет пари не спечелихме,
сермия не си сторихме;
аз на дружина продумах:
- Дружино вярна, сговорна!
Ей сега девет години,
как ходим в гора зелена,
девет пари не спечелихме,
сермия не си сторихме -
дали бе среща лошава,
или си късмет нямахме?
Хайдете да се върнеме,
всеки по дома да идем.
И дружина ме послуша,
всеки към дома отиде
и аз към дома отивах.
През това място заминах,
дето бях вързал юнакат,
юнакат със невестата;
до две лозинки израсле,
та си връхове юплеле,
черно си грозде родиле.
Посегнах да си откъсна,
устата да си разблажа,
а лозинки се вдигнаха,
не можах да си досегна;
аз си извадих саблята,
та си лозинки пресякох.
Като лозинки пресякох,
черни са кръви потекле.
Тогаз ме глава заболя,
тогаз ме треска разтресе.
Тогаз майка му заплака
и на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне!
Девет години как лежиш
и още девет да лежиш:
това е била сестра ти,
сестра ти, още зета ти;
за тва ти дарба не стигна,
за тва са вино довърши.
Като си това изслуша,
и той се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021