* * *

Хайдушки грях

Легнал е Божил от три години.
Мама Божилу тихом говори:
- Синко Божиле, мамино чедо,
кажи ми, синко, за какво лежиш?
Нито умираш, нито оздравяш!
Божил си мами тихом говори:
- Олеле мамо, ти стара майко.
Помниш ли, мамо, знаеш ли, майко,
когато беше бозгун година,
кога отидох пусти хайдутин,
когато ходих девет години
по тая стръмна Стара планина?
Там си намерих до два ми гроба,
нови копани, недокопани,
и им гореше ново кандилце -
ново кандилце в нова кутийка,
а вов кутийка - цвете босилек.
Азе се викнах - викнах, провикнах:
- Ой ей ви вазе, верна дружино!
Кой ще се найде да разкопае -
да разкопае два нови гроба,
та да видиме кой е закопан:
дали е баща или е майка,
или е братец или сестрица,
дали е мъжко или е женско -
той да ми вземе чифте пищове!
Не ми се нае верна дружина:
уплашиха се левен другаре,
позеленяха върли юнаци,
потрепераха железни ръце!
Тогаз се наех азе самичек,
та си разкопах два нови гроба.
В тях не ми бяха баща и майка,
мъж и женица, брат и сестрица,
ами ми бяха булка с калинка...
Булката, мамо, с хубост гореше,
като пролетен през марта месец,
а пък момата не се изказва
момата беше пролетно слънце!
Не се отърпях и целунах я -
и целунах я по бели бузи:
пукнаха ми се алени джуки
и потекоха алени кърви.
Тогаз попея пиле славейче -
като си пее, а то си дума:
- Проклет да бъдеш, Божил войводо,
че си направи тежки грехове!
Дали не знаеш, Божил войводо,
кого изкопа, кого целуна?
Момичето е твойта сестрица -
твойта сестрица, бяла Калина,
а булката е твойта снашица -
твойта снашица, тънка Иглика!
Мама Божилу тихом говори:
- Синко Божиле, мамино чедо,
да лежиш още девет години -
да лежиш, синко, да не оздравяш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021