* * *

Хайдушки грях

Тръгнала й Рада, Радо ле,
на първи Велик четвъртък
у майчини си на гости,
на гости и на одврътки,
на тригодишни повраткки.
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
настали поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнали да си починат,
по малко хлебец да хапнат,
студена вода да сръбнат.
Среща им идат хайдути,
хайдути, бюлюкбашии.
И Радкин братец там беше,
той си на Радка думаше:
- Сега ли, Радо, намери
на гости да си отиваш,
на гости и на одрътки,
на тригодишни повраткки?
На нас ни й, мъри, казано,
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем.
Кажи ми, Радке, кажи ми,
какво да правя, да сторя,
как да те, Радке, оставя,
да не ти глава отрежа?
Немислих, Радке, немислих,
ако на тебе глава отрежа -
детето сираче ше остане
и батю вдовец ще ходи;
ако си батя убия -
млада вдовица ще останеш.
Я дай ми, како, я дай ми
детето, мъжката рожба,
да му вуйчо глава отрежи,
глава на байрак да забучи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021