* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е Радка да върви
у майчини си на гости,
на гости и на одръки,
деветгодишни повратки.
Вървяла, що е вървяла,
стигнала гора зелена,
сред гора поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнала да си почине,
малко хлебец да хапне,
студена вода да пие.
Като е яла и пила,
отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии,
най-напред върви Радкин брат.
С очи мига, с глава маха -
от пътя да се отмахне -
тя му нищо не разбрала.
Вяра и клетва сторили,
де кого срещнат най-напред,
главата да му отрежат,
с кръвта му ще се причистят.
Брат й на Радка думаше:
- Сега ли, Радке, намери,
в майчини си да идеш,
на пръв Велики четвъртък,
когато хайдути излизат,
пушките си да пробват,
Сабите да си окървавят.
Я ми дай, Радке, детето,
вуйчо да си го прегърне,
вуйчо да си го целуне.
Че му главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021