* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
лежал ми е Стоян, болял ми е,
цели девет години,
изгнои цели девет постелки,
и девет нови възглаве.
На десетата година
Стоян мами си думаше:
- Мамо бе, стара майчице,
аз виждам, мамо, аз виждам,
че млад, мамо, ще загина.
Повикай, мамо, владика,
владика, мамо, духовник,
да си грехове изкажа.
Майка си дума Стояна:
- Стояне, синко, Стояне,
баща ти ще стане владика,
аз ще ти стана духовник,
я си грехове изкажи.
Стоян мами си думаше:
- Мамо бе, стара майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата - кишата,
подир кишата - гладното,
тогаз бях, мамо, хайдутин,
на хайдутите войвода.
Моята сестра по-малка,
по-малка и по-хубава
на име бяла Тодорка,
тя си на гости идеше,
на гости най повратки.
Аз издадох, мамо, заповед,
на моите момци юнаци
да и главата отрежат.
Майка му викна, заплака
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
девет години си лежал,
още девет да лежиш!
От уста прошка ти давам,
ала от сърце не давам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021