* * *

Хайдушки грях

Разболя се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
лежал ми Стоян, болял ми
цели ми девет години,
че изгнои девет постелки.
Десетата година на мама си думаше:
- Я повикай, мамо, владика,
владика, мамо, духовник,
да си греховете изкажа.
Майка му дума Стояне:
- Баща ти ще ти е владика,
аз ще съм майка духовник.
Стоян мама си думаше:
- Мамо бе, стара майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
тогаз бях, мамо, хайдутин,
на хайдутите войвода,
на нас ни беше казано,
де кого срещнем и стигнем
главата да му отрежем.
Тогаз ми, мамо, срещнаха
моята сестра по-малка
със мъжка рожба на ръце,
тя си на гости идеше,
пък аз се чудех и маех
какво да правя и сторя,
как да я, мамо, запазя.
Всичките мойте другари
те си на крак стъпиха
главата да й отрежат,
наполовина забият,
че й глават отрязах
и си на кол я забих,
прости ми, мамо и тате.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021