* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си болен
от тежка болест незнайна;
кажи ми синко Стояне,
каква ти беше болката.
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Кога хайдутин аз станах,
вярна си клетва аз дадох,
тоз, кого срещна на пътя
главата да му отрежа,
сабята да си околя.
Тогаз си, мамо, аз тръгнах,
насреща сватба голяма,
жал ми бе за булката,
за булката и за младоженеца,
редом ни с вино поиха,
до мене вино не стигна,
редом ни с дари дариха,
за мене дари нямаше...
Че дружина ми се поприсмя,
поприсмя и попита:
- Стояне, наша войводо,
сладко ли беше виното,
какви ти бяха даровете?
Тогаз се малко повърнах,
че ги двама разделих,
за две дървета ги вързах
да се с очи не виждат,
да се с ръце не стигат,
да се уши не чуват.
Девет години минаха,
през таз гора поминах,
пуснах си конче да попасе,
а аз седнах да почина,
остра се шипка закачи,
черни ми кърви текнаха,
люта ме треска потресе,
тогаз на акъл ми дойде,
че преди девет години
две млади сърца разделих.
Мама Стояне думаше:
- Девет години ти лежиш,
и още девет да лежиш,
заради твойта сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021