* * *

Хайдушки грях

Майка си Стоян думаше:
- Стояне, сине, Стояне,
девет ми години лежиш!
Защо, синко, нито оздрайваш,
нито пък ставаш?
Стоян си майку думаше:
- Майко ле, стара майчице,
ние се, майко, събрахме
момци, сбор юнаци.
Решихме, мамо, решихме
да ходим да хайдутуваме.
Мене ме, майко, избраха
байрактар на дружина да бъда
и де къде вървиме -
саби да окървавиме.
Вървяхме, майко, вървяхме,
през гора зелена,
срещнахме сватба голема.
На сватба дари и вино дават,
на всичките дари имаше,
за всичките вино имаше.
Сал за мен дари нямаше,
дари и вино нямаше!
Дружина му се присмяла:
- Дей-гиди, Стоян байрактарин,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дариту?
- Ази се люто разсърдих
и си със сабя замахнах,
на всички, майко, глави отсякох.
Булката и младоженеца отведох,
в две ги елхи завързах и казах:
- Растете да растете - и си заминах.
Скитах, майко, скитах
и се назад върнах,
където, майко, оттам минах,
на елхи, майко, лоза израсла,
на нея, майко, грозде завързало,
я де си грозде откъснах.
Майка Стояне думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
деевет години лежиш
и, сине, девет да лежиш!
Тя беше сестра ти,
сестра ти, най-малката!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021