* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ще стане девет години,
откакто се болен разболя,
ни оздравяваш, ни умираш.
Не смея да те попитам,
от какво ти е болката?
Дали ти е от Бога дарена
или от тежки грехове?
Стоян мама си думаше:
- Момо ле, мила мамо ле,
като ме питаш, да кажа:
Не ми е от Бога дарена,
а най ми е от тежки грехове.
Мамо ле, мила мамо ле,
знаеш ли, мамо, помниш ли?
Когато беше кишата,
подир кишата и сушата,
подир сушата зла зима,
зла зима, гладна година,
че ни овцете измряха,
овцете от черни гладове,
кучетата от върли бясове.
Тогаз со овцете събрахме,
събрахме, на кръстец струпахме,
най-отгоре сложихме
овена девет годишен,
с девет звънеца на шия,
на зелен гайтан нанизан.
Че се, мамо ле, събрахме,
на девет къшли чобаните,
чудехме се и се маехме
какво да сторим, направим.
Най-подир решихме,
решихме да тръгнем,
да тръгнем да хайдутуваме.
Събрахме се и се заклехме,
на първи Велик четвъртък,
на Разпетия петък.
Като из пътя вървиме,
когото стигнем и срещнем,
главата да му отрязваме,
с кръвта му да се комкаме,
с плътта му нахор да сториме.
Решихме и тръгнахме.
Като из пътя вървяхме,
най-напред срещнахме
зетя и сестрата
с тяхното малко детенце,
че ги възпряхме.
Три дни се чудихме,
чудихме, още маехме
кой да си заколим...
Ако заколим зетя,
сестрата вдовица ще остане,
ако сестрата заколим,
дете сираче ще остане.
Най-подир решихме,
детето да им заколим,
че им детето заклахме.
Тръгнахме пак да вървиме,
насреща голяма сватба идеше.
Булката почна да дари,
да дари, червено вино да дава,
всичките дари,
до мене дари не стигнаха.
Ни дари, ни пък вино червено,
мене ме тогава догневя,
че си булката хванах,
булката и младоженека,
за два ги бука вързах,
за два бука близнака.
Ходихме хайдутувахме,
цели ми девет години
и пак се назад върнахме,
по същото място върнахме,
по същото място минахме,
гдето си булка вързах,
булката и младоженека,
на мястото им израстнали
две лози винени -
бяло за грозде родили,
посегнах грозде да късам,
лоза се нагоре издигна,
пак ме доядя,
че си ножчето извадих
и си лозите отрязах.
От лозите кърви текнаха,
тогава ме глава заболя,
люта ме треска отресе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021