* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й крал Петър,
че болял мало и млого,
болял два дни и три дни,
та е болял девет години.
Никой тук Петър не пита:
- Що лежиш, Петре, що болиш?
На десетата година
Петровата майчица:
- Петре ле, олум, Петре ле,
нещичко ще те попитам,
ти право да ми обадиш.
Ето ми девет години
ти лежиш, олум, и болиш;
нито се, олум, оправяш,
ни туку, олум, умираш,
какви си грехове насторил?
Крал Петър мама си думаше:
- Мале ле, мило майчо льо,
знаеш ли, мамо, помниш ли
като е била зла зима,
зла зима и зла година.
Ние се, мале, събрахме
дванайсетмина юнаци,
янчар тояги правихме,
сребри ножове точихме,
чифтлии пищови купиххме,
че тръгнахме, мамо, тръгнахме,
във Странджа на хайдутлук.
Край гора като стигнахме,
вяра и клетва сторихме -
който най-напреж срещнеме,
нему ще глава да вземем.
Вървяхме, мамо, вървяхме,
никого, мамо, не срещнахме...
Най-напред батя срещнахме
сред голям ден, Великден.
Стоях, мале ле, поглендах,
не току батя кайдисвах,
не току буля кайдисвах,
че им детето заколих,
името му беше Стоянчо.
Направихме го кокали
и на шиша го редихме;
наклахме, мамо, наклахме
от едно дърво крушево...
И була, мамо, карахме
дано ни шиша завърти,
да ни обяда исготви.
И батя, мамо, карахме,
дано ни песен попее,
и ний, мале ле, да гуляйм!
Тогаз крал Петрова майчица,
тя си на Петра думаше:
- Петре ле, ти, крал Петре ле,
ако си, олум, тъй сторил,
девет си годин полежал,
девет постелки си разгнил,
девет възглавници си скъсал -
ощ' девет годин да лежиш,
ощ' девет постелки да разгниш,
девет възглавници да скъсаш
и като слама да станеш,
от игло' ушо да минеш,
и тогаз душа да дадеш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021