* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
сега са девет години
как лежиш, сино, как гниеш,
да не си нещо греховен?
Стоян майце си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
я велях да ти не кажа,
но кат ме питаш, ще кажа.
Кат бехме млади хайдути,
та кат са ние събрахме
на Великия четвъртък,
ядохме шиле пекано
ипихме вино цървено,
вяра и клетва сторихме
със мойте верни другари,
к?гото стигнем и срещнем,
под сабя да го туриме,
сабите да накървавим.
И като, мале, тръгнахме,
кака й калека срещнахме,
мъжко си дете носеха
и печено шиле носеха,
на друго село да идат,
калманата си да гостят.
И аз се, мале, почудих:
кака ми да заколиме,
детето сирак ще остане,
калеко да заколиме
кака вдовица ще остане.
Та хми детето заклахме,
заклахме и опекохме,
и си ги сила силехме
детето да си изядат.
Калеко, мале, ядеше,
ядеше и поглъщаше,
пък кака, мале, дъвчеше,
дъвчеше, не поглъщаше
и го зад гърба хвърляше.
Ние ги, мале, фатихме,
фатихме и ги вързахме -
калека, мале, над пътят,
а кака, мале, под пътят.
Че кат се, мале, върнахме
на деветтяхът години,
там дето кака гниеше,
бистър кладенец течеше,
дето калеко гниеше,
катран и писа течеше.
И я се, мале, наведох
да пия вода студена,
люта ме треска завтресе.
Пък майка му му думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021