* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Станало й девет години
от кат' лежиш и болиш.
Не съм те, мама, питала
каква ти е болестта?
Стоян майка си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата,
сушата, още кишата,
онази гладна година?
Ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Ние се, мамо, заклехме -
когото срещнем най-напред
главата да му отрежем,
с кръвта му да се причестим
и по хайдутлук да тръгнем.
Минахме поле широко,
поехме гора зелена,
срещнахме кака и свако
с тяхното малко детенце.
Помислих, мамо, помислих,
ако свако убия -
кака вдовица ще остане;
ако си кака убия -
дете сираче ще остане.
А, че си, мамо, намислих
детето да им убия.
Че им детето вземах
и му главата отрязах,
с кръвта му се причестихме
и по хайдутлук тръгнахме.
Много зулуми правехме,
от тогаз ме глава заболя...
Мама Стояна прокълна:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021