* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
вече стана девет години
как лежиш, синко, не ставаш,
не те е мама питала -
от какво ти е болестта,
да не си, синко, греховен?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
онази гладна година,
когато беше сушата,
а след сушата и кишата?
Ние се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем
планински, мамо, овчари,
дето работа не знаеме.
Събрахме се, мамо, решихме,
хайдутлук, мамо, да правим.
Решихме и се заклехме
на голям ден, на Великден,
когото срещнем най-напред
главата да му отрежем,
с кръвта му да се причестим
и тъй хайдутлук да правим!
Като из гората тръгнахме,
срещнахме сватба голяма.
Никого, майко, не убихме,
отнехме, майко, булката,
булката и младоженеца.
На два ги бука вързахме,
на два ми бука близнака,
със очи да се поглеждат,
със ръце да се не стигат.
Скитахме малко, ни много,
цели ми девет години.
Никаква кярба нямахме,
решихме да се завърним.
През гората, като минахме,
букове, майко, там бяха,
само ги, майко, нямаше
булката и младоженеца.
На местата им израснали
дор две ми лози винени,
със бяло грозде окичени.
Посегнах да го откъсна,
че ми ръката изтръпна,
люто ме глава заболя
и веч стана девет години -
болен съм, не оздравявам...
Мама Стояна думаше:
- Девет години си лежал
и още девет да лежиш,
чак тогаз, синко, да умреш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021