* * *

Хайдушки грях

- Стояне, сине на майка,
девет години, сино, как лежиш,
лежиш, сино и болиш,
не съм те, сино, верно питала,
от що ми лежиш и болиш.
- Знаеш ли, мале, помниш ли,
кога беше, мамо, сушата,
а по сушата кишата,
кога комити, мамо, вървяха
и ази с тях потеглих
на комитите войвода.
Кога си, мамо, тръгнахме
вярна си клетва дадохме,
който срещнем да убием -
кой брат, мамо, кой сестра.
Най-напред сватба срещнахме;
булката и младоженеца
всички ни с вино черпеха,
до мене вино не стигна;
всички ни дарове дариха
до мене дарове не стигнаха.
Другари ми се насмеяха.
Ази се люто разлютих,
сватбата назад повърнах,
булката и младоженеца,
тях ги в гората заведох,
за две ги буки привързах -
да гледат, да се не видят,
да чуват, да се не чуват.
И аз от там, мамо, заминах
на комитите войвода.
Отидох си, мамо, комитувах
цели ми до три години.
Кога се назад повърнах,
пак от тамо поминах -
булката и младоженеца
на две ми лози никнали,
черно ми грозде родили.
Посегнах грозде да си откъсна,
та ми ръката изсъхна,
люта ме треска затресе,
затресе и не ме претресе,
затуй, мамо, лежа и болея
цели ми девет години
- Стояне, сине на майка,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш -
това си беше сестра ти
и зет ти, сино, Иванчо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021