* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица
тя на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне!
Станаха девет години
като лежиш сине и болиш
и мама не те е питала
от какво лежиш и болиш
и каква ти е сине болката.
Стоян мама си думаше:
- Мамо ма, мила мамо,
Аз думах да ти кажа.
Като ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
като беше, мамо, сушата
подир сушата - кишата.
Цялата гладна година
че ни овцете умряха
и ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака
до седемдесет и седем
събрахме и се чудехме
на какъв кяр да заловим
на каква кяра и печалба
и на какъв лесен занаят.
И ние си, мамо, решихме
решихме, мамо, и тръгнахме
по пусто върло хайдушко
и вяра си и клетва дадохме
когото най-напред срещнем
да му главата отрежем
да си сабите окървим.
Ние като си, мамо, тръгнахме
минахме поле широко
наехме гора зелена
накрай гората срещнахме
кака и свака двамата
с мъжка рожба в ръка.
И ние се, мамо, запряхме
запряхме и чудихме
кого ние да заколим:
Кака ние да заколим -
детето малко ще остане
свака ние да заколим -
кака вдовица ще остане.
И ние си, мамо, заклахме
тяхната мъжка рожба
и си сабите окървихме.
Дали ме кака прокълна
че тази ме клетва достигна
от това лежа, мамо, и боля.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021