* * *

Хайдушки грях

Стоян на майка си думаше:
- Знаеш ли, майко, помниш ли,
гладната, мамо, година,
гладната, мамо, сушавата,
когато ти ни раздаде
кой говедар, кой свинар,
а мене даде хайдутин,
на хайдутите войвода.
Че ний се, майко, събрахме
дор седемдесет юнака,
клетва си, мамо, дадохме,
де кого срещнем да колим.
Най-напред, майко, тръгнахме,
минахме гора зелена,
сред гора, майко, срещнахме
сестрата и зетя Радаил
със мъжко дете на ръце
и друго, мамо, на сърце.
Чудех се, мамо, маях се,
да заколим сестрата,
дете без майка не може,
да заколим зетя Радаил,
сестрата пътя не знае.
Хванахме дете Иванчо,
че му главата отрязахме,
майка му дърва сбираше,
баща му пещта палеше,
като го, мамо, метнахме,
от пещта Иванчо продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Стояне,
я ми обърни, вуйчо, десничка,
десничка още ръчичка.
Стоян го веднага затресло
и се назад повърнал,
и на майка си казал,
и тя го люто проклела:
- Синко Стояне на мама,
девет години да лежиш,
девет постели да изгниеш,
тогаз на Бога душа да дадеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021