* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян млада войвода.
Лежал е малко не много
лежал е девет години.
Майка му го пита:
- Сине Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
не съм те, сине, питала,
да не си нещо зло сторил,
зло сторил, зло направил -
нито се сине оправяш
нито пък умираш.
Стоян майка си продума:
- Не смея, мамо, да кажа,
да те не, мамо, разплача.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата
след суша, мамо, и киша,
станаха гладни години,
че ние се, мамо, събрахме
все отбор млади момчета
в гора зелена влязохме
вярна си клетва сторихме:
- Когато срещнем най-напред
главата да му отрежем,
месото да му изядем
кръвта му да изпием.
Ние си, мамо, срещнахме
сестрата и зетя
с мъжко дете на ръце
на гости у нас идеха
на сестра, мамо, не кайдисахме
нито пък на зетя
а най-си кайдисахме
на мъжката им рожба,
че го, мамо, аз заклах
бяло му месо упекохме
упекохме и изядохме
черна му кръв изпихме.
Като зачу тез думи майка му
тя на Стоян продума:
- Девет си години, синко, лежал
и още девет да лежиш.
Как кайдиса сестрино дете
да заколиш и да го изядеш?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021