* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Синко ле, синко, Стояне
стана ми девет години
откакто болен залежа
не те е мама питала,
от каква си болка болен.
Стоян майка си продума:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа
да кажа, да те не лъжа
помниш ли, мамо, помниш ли,
кога беше, мамо, сушата,
сушата още кишата,
всичко мамо, изсъхна
и ни овцете измряха
ние се, мамо, събрахме,
от всички къшли овчарите,
тогава се, мамо, решихме
хайдутлук да правиме
който на пътя срещнеме,
на него глава ще отрежем
да си сабите накървим,
на пътя, мамо, срещнахме,
кака и свако двамата
мъжка си рожба в ръце носеха
в нас на гости идваха
ази си, мамо, намислих
да им детето поискам
малко да го порадвам
аз не го мамо, порадвах
а го нагоре отхвърлих,
всички си саби сложиха,
сабите да си накървят
и тогава мамо, тръгнахме
хайдутлук мамо, да правиме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021