* * *

Хайдушки грях

Пиле пое у гъста гора,
кой го чуе от роднина,
всеки лежи по година.
Дочул го е сирак Стоян,
он е легнал три години,
скинал е девет постилки,
раздрал е девет завивки,
връз кости му трева изникнала,
ситна трева детелина;
низ уши му мухи бръмчат,
низ очи му цръвье мърдат,
низ коса му змии мътят.
Проговори стара майка:
- Да не ми си, сине, греховен?
Да викам, сине, попове и гякове,
да те, сине, изповедат,
изповедат и причестят.
Стоян ву говори:
- Греховен съм много, мамо.
Кога бехме луди-млади,
собрахме се неколцина,
неколцина триста души,
па ойдохме у гъста гора,
гъста гора Богданова,
намерихме страга,
пуна беше агнища,
агнища сирачета,
па им нищо не правихме.
Ойдохме по на онамо,
тамо намерихме една църква,
църква света Мариица;
църквата беше пуна човеци,
па им нищо не правихме,
от вонка ги запалихме.
Пред църквата имаше до два гроба -
един беше невестин,
а другийо беше девойкин.
Проговори войвода:
- Кой че се юнак наеме
да разкопа до два гроба,
да видиме що има у них?
Я се юнак наемах,
я разкопах до два гроба;
едното беше невеста,
другото беше девойкя.
Тогай се сведох, та ги целивах -
триж ми се уста пукна,
три ми капки кръв капнаха
на нихното бело лице.
Щото беше невеста,
това било моя мила снаха,
щото беше девойкя,
това било мила моя сестра!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021