* * *

Хайдушки грях

Пиле пое в гъста гора,
Дамяне ле, Дамяне ле,
кой го чуе кога пое,
се си лежи по година,
по година, половина.
Дочул го сирак Стоян,
та си лежа малко-много,
малко-много, три години.
Скина майци три постели,
три постели, три зглавници
и до три бели завивки.
Майкя му вели-говори:
- Сино Стояне, Стояне,
кажувай, сино, грехове,
да не си много греховен?
Да викам стари попове,
да се, младо, изповедаш.
Стоян ву вели-говори:
- Мале ле, мила майчице,
знаеш ли, мале, помниш ли,
кога бехме луди-млади,
луди-млади харамии,
заминахме през три гори,
през три гори, през три води,
там найдохме нова църква,
у църквата до два гроба,
до два гроба, двата нови.
Един гробок, мила мале,
невестица цръноока -
армасана, невенчана.
В други гробок малка мома,
малка мома цръноока -
на глава й зелен венок,
на ръце й махрамица.
Никой, мале, не кайдиша,
да си строши чемши порти,
да потроши кандилата,
да погази иконите.
А аз, мале, си кайдишах,
та си строших чемшир порти,
та увлезнах у мала църква,
та потроших кандилата,
та погазих иконите,
та разкопах до два гроба.
В еден гробок невестица,
невестица цръноока,
армасана, невенчана.
на глава й зелен венок,
избило я ситна роса.
Избришах й ситна роса,
избришах я, цаливах я.
В други гробок малка мома,
малка мома цръноока -
на глава й зелен венок,
на ръце й махрамица.
Избило я ситна роса,
аз й вземах махрамица,
избришах й ситна роса,
избришах я, цаливах я.
А майка му говореше:
- Сино Стояне, Стояне,
проклет да ми си, Стояне!
Колко ми си болен лежал,
още толко да си лежиш!
Щото си е малка мома -
това си е твоя сестра;
щото си е невестица -
това си е твоя снаха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021