* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян
от тежка болест, незнайна,
че лежал Стоян, че е болен
цели ми девет години,
че го майка му попитала:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години
откакто лежиш, не оздрайваш
не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта.
Стоян майка си думаше:
- Момо льо, стара мамо льо,
знаеш ли, мамо, помниш ли
сушата гладна година,
подир сушата, кишата,
че ни овцете измряха
и кучетата ни избесняха,
че ний се, мамо, събрахме
от девет къшли овчари,
а че се дружно питахме
какъв занаят да хванем.
Кой знае жътва да жъне,
кой знае с коса да коси,
а пък аз, мамо, а пък аз,
а пък аз нищо не зная.
Най-после, мамо, решихме
хайдутлук, мамо, да правим
аз да им стана войвода.
Вярна клетва сторихме,
когото срещнем най-напред
главата да му отрежем,
ножовете да накървим,
че с кръвта му да се причестим.
А че си, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
влязохме в гора зелена,
сред гора, мамо, срещнахме
кака и свако двамата
с мъжка рожба на ръце,
аз им с очи помигнах.
Много се, мамо, чудихме
кого от тях да заколим.
Свако ако заколим,
кака вдовица ще остане.
Кака ако заколим,
дете сираче ще остане.
Най-после решихме,
детето да заколим,
сабите да си накървим.
Че аз си взех детето,
веднъж го, дваж го целунах
и го нагоре подхвърлих
и го на ножа набучих.
Затуй съм, мамо, аз болен,
че накарахме баща му
с меден кавал да свири,
майка му песен да пее.
Ходихме, още хайдутувахме
цели ми още девет години.
Като се назад връщахме
срещаме сватба голяма.
Всичките, мамо, дариха,
всички вино черпиха.
Като до мене дойдоха,
че им се свърши дарито,
че им се свърши виното,
че им се присмя дружина
бяло ли беше дарито,
сладко ли беше виното.
Аз се, майко, ядосах,
че си сватбата настигнах,
всички сватбари изклах,
булката и зетя оставих.
А че ги, мамо, завързах
на едно дърво буково
с очи да не се поглеждат,
с ръце да не се похванат.
След това, мамо, ходихме
още девет години,
като се, мамо, върнахме
дето беше сватбата
до това дърво, буково,
две лози, мамо, никнали -
едната с грозде бяло,
другата с грозде червено.
Посегнах да ги откъсна
асма се вдигна нагоре,
ази се, мамо, ядосах,
извадих, мамо, ножа си,
че ги от дъно отрязах.
От двете асми, майно ле,
черни ми кърви потекоха.
Затуй съм аз, мале, болен.
Тогаз майка му продума:
- Стояне, сине Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш
сватбата беше на брат ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021