* * *

Хайдушки грях

Хе, че стана Стоян отиде
във гъста гора зелена,
на хайдушкото сбирило,
хей, че ми се ясно провикна:
- Дружино вярна събрана,
ай да се, дружино, съберем,
вяра и клетва ще сторим,
който се от нас разболей,
на ръци ще го носиме,
дорде го на крака изправим.
Когато на път тръгнем,
когото срещка ще сращним,
жив да не го оставят
и сабити да си накървят.
Добра са срещка срещнали,
една ми сватба голяма,
булката на крака стана,
на всички ръка целуна,
на Стоян ръка ни целуна;
всичките дарба дарила,
Стояна дарба ни дала;
всичките вино заляла,
на Стояна ни дала.
Стояновата дружина
на Стояна са присмя:
- Стояне наша войводо,
блага ли беше целувката,
сладко ли беше виното?
Стоян се люто разгневи
и си сватбата пристигна,
като са левом завърти,
всички ги Стоян наложи,
сетне ги натрупа, натрупа
като на нива кръстците.
Че си остана, остана
булката и младоженеца,
че си ги за ръка улови,
в гъста ги гора заведи,
от две ги дърва развърза,
очи със очи да не се виждат,
ръка със ръка да не се ловят.
Всичките болни легнаха,
Стоян ги на ръци носеше,
дорде ги на крака изправи.
Стоян отиде да види
онез какво са станали.
До две са лозини станали -
булката бяла лозика,
младоженеко черна лозика.
Два са се вили повили,
горе на слънце излели,
там са лозини срещнали.
Стоян се е разболял,
девет години лежал,
на всички Стоян омръзнал.
Дружина Стоян думаше:
- Веке на крака ни омале
и на ръце ни дотегна,
ща вземем та занисем
на пътя, на кръстопътя,
който ще из пътя мини,
водица да ти подаде,
водица колко с лъжица.
- Не ме на пътю занасяйте,
я ме на нива занесете,
на нашта нива под круша,
наште на нива ще дойдат,
там ще ме наште намерят.
Отишли нива да обикалят
сестра му и булката му.
- Калино, мари, калино,
какъв ми се глас дочува
сал че ми й бате ти Стоян,
бате ти Стоян, че вика.
- Льох, мари бульо, мари бульо,
къвто и глас да чуиш,
все на бате Стоян припознаваш.
Зълва си не послушала,
право си там отишла
и в престилката го донесла,
и си го у тях завела,
и майка го гледала,
девет го годин гледала,
девет постелки изгнои,
и си Стояна попита:
- Стояне, синко Стояне,
като си ходил толкоз,
какви си грешки направил?
Тя била твойта сестричка.
И майка му го прикълнала:
- Колко лежеше, Стояне,
и още толкоз да лежиш,
дордето кокалте ти продрънкат,
през напръстник да преминеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021