* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
та й лежал Стоян, та й болял
цели девет години.
На десетата година
майка му го запитала:
- Стояне, синко Стояне,
що лежиш, синко, що болиш?
Стана ми девет години
девет губера изгнои
и девет китни главници.
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
знаеш ли, мамо, помниш ли
кога беше, мамо, сушата,
сушата, мамо, кишата,
кишата гладна година,
кога цветята умряха,
а кучетата побесняха?
Сбрахме се девет овчаря,
сбрахме се, хортувахме се
на какви кярби да идем.
Най-сетне, мамо, решихме
хайдутлук, мамо, да правим,
хайдутлук, мамо, бунтулук.
Кога през гора тръгнахме
вярна си дума казахме -
който най-напред срещнем
ще му главата отрежем
да си сабите накървим.
Като през гора тръгнахме
най-напред, мамо, срещнахме
кака и свяко двамата
у нас на гости идеха
малък Иванчо носеха.
Чудих се, мамо, маях се -
кака да си заколя
кака-сестра-милна ми е,
свяко да си заколя
кака вдовица ще си остане
ще се бунтуват хората.
Най-сетне, мамо, решихме
малък Иванчо да заколим.
Буен си огън накладох
отвзех Иванчо от кака
и му главата отрязах,
че го в огъня хвърлихме,
накарах кака да пее,
а свяко с кавал да свири.
Каква им беше песента:
- Печи се печи, Иванчо,
дано се наяде вуйчо ти,
вуйчо ти, ненаядника,
вуйчо ти, баш хайдутина!
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, олум, Стояне,
ако си го туй, синко, ти сторил,
да лежиш, синко, да болиш
още ми девет години,
девет губера да изгноиш
и девет китни главници,
на пара турски да седиш,
сламка да ти е тояга
и тя да ти натяга,
на игла ухо да минеш,
на Бога душа да дадеш,
душа ти място да няма!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021