* * *

Хайдушки грях

Мама Стояно думаше:
- Девет години как лежиш,
девет постелки изгнои
и девет пъстри възглавки,
не те е мама питала
от какво ти е болестта.
Аз ще ти стана духовник,
духовник и изповедник.
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше кишата,
подир кишата, сушата,
зла зима, гладна година.
Ти ми, мамо, казваше,
стадото да си продадем.
Ази те, мамо, не слушах,
та ми овцете измряха.
Тогаз се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака.
Сторихме, мамо, хайдутлук,
сторихме вяра и клетва,
когото срещнем най-напред
главата да му отрежем,
с кръвта му да се напием,
с кръвта му да се пречистим,
с тялото му нафор да заемнем.
Минахме поле широко,
Настанахме гора зелена.
Най-напред, мамо, срещнахме
зетя ми, мамо, Стояна,
сестра ми, мамо, Тодорка.
Те си на гости идеха
С мъжко дете на ръце.
И ние си поприказвахме:
Зетя ми да си заколим -
Тодорка вдовица остава;
сестрата да си погубим -
Стоян вдовец ще остане;
и най си, мамо, решихме
детето да си вземеме,
и него да си затриеме.
Че аз си поех детето,
детето да си заколим.
Като си дете заклахме,
клета ме глава заболя,
люта ме треска затресе.
Като през гора вървяхме,
срещнахме сватба голяма.
Всичката сватба побягна,
сал младите останаха.
Тях си ги, мамо, вързахме,
с очи да се разбират,
с ръце да се не стигат.
И кат се назад върнахме
и пак от там си минахме,
минахме, мамо, да видим,
що е с млади станало.
Като край дърветай минахме -
винени лози израсли.
Всичките, мамо, минаха,
минаха и заминаха,
аз се назад повърнах,
извадих остро ножченце,
та си лозите порязах.
Като лозите изрязах,
из лози кърви потекли.
Стояне, синко, Стояне,
лежал си девет години,
още девет да лежиш -
на бога греха да платиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021