* * *

Хайдушки грях

Тръгнала Рада, Радо льо,
у мамини си да иде,
у мамини си на гости,
на първи Велик четвъртък,
кога хайдути излизат,
клетва са вяра те дали,
че кого срещнат на пътя,
главата ще му отрежат,
с кръвта му ще се причестят.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена,
като през гора вървяха,
среща им идат хайдути
и Радкин братец там беше.
Като си Рада съгледе,
отдалече глава въртеше,
отблизо й с уста говори:
- Радо ле, сестро, Радо ле,
нема ли, Радо, за тебе
нема ли делник, понеделник,
нема ли света неделя,
(...)
ами си днеска тръгнала,
на първи Велик четвъртък,
кога хайдути излизат,
клетва са вяра те дали,
че кого срещнат на пътя,
главата ще му отрежат.
Ами сега, сестро, Радо льо,
ний свака да заколиме,
млада вдовица ще останеш,
ний тебе да заколиме,
свако млад вдовец ще остане.
Я ми дай, сестро, Иванча,
вуйчо ми да го помилва
в челото между веждите.
Рада Иванча подаде,
като го й вуйчо му помилвал
и му главата отрязал,
и се с кръвта пречестили,
и голям са огън наклали.
Вуйчо му шиш си подостри
и си Иванча забива,
и го на огън печеше,
и баща му накарва
с кавала да си засвири.
Баща му с кавал свиреше,
на майка му пригласяше
и дребни сълзи ронеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021