|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Събрали ми се, отбрали
дванайсетмина дружина,
вярна са клетва сторили:
- Когото да срещнем
главата ще му отрежем,
сабите ще накървавим,
с кръвта му ще се пречестим,
с плътта му ще отговейме!
Малко са, много вървели,
Рада и Мончо срещнали
с мъжка рожба Иванчо.
Стоян си глава виеше
и си на Рада думаше:
- Няма ли, Радо, за тебе
хубав ден, Радо, Великден,
по-хубав, Радо, Гергьовден,
ами си, Радо, тръгнала
на първи Велики четвъртък,
срещу Разпетия петък,
на мама на гости да идеш?!
Подай ми, Радо, Иванчо
вуйчо му кръст не му е давал,
вуйчо му кръст да му даде.
Рада Иванчо подаде.
Стоян си шиша остреше,
Иванчо с трески играеше.
Стоян дружина думаше:
- Буен си огън кладете,
Иванчо ще си заколим,
сабите ще си накървавим,
с кръвта му ще се пречестим.
Кипилово, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ); кръст - дар на малко дете
при кръщавка или на младоженци за сватба.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|