* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Вълю,
млад Вълю, млада войвода,
че е лежал, че е болял,
че лежал девет години.
Изгноил е девет постелки
и девет ми нови възглавки.
Мама дума Въльо льо:
- Станало е девет години
откак лежиш, Въльо, откак болиш.
Мама не те е питала,
че какво си съгрешил
на младите си години?
Вълю на мама си думаше:
- Стани ми, мамо, духовник,
да си грехове изповядам.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата
подир сушата и кишата
подир кишата и гладното?
Че ни овцете измряха.
Не ги клах, мамо, не ги драх.
На вит ги купен правех.
Най-подир умря югича,
югича виторогия -
дето ми води стадото.
И него го на купен гудих,
и се на купен покачих,
и се изясно провикнах:
- Който хайдутин ще идва,
тука при мене да дойде!
Че се събрахме, мамо,
събрахме, отбрахме,
дор седемдесет юнака.
Кога на път тръгнахме
вярна си клетва сторихме,
когото най-напред срещнеме,
главата да му отрежем,
сабите да му накървим.
Най-напред сватба срещнахме.
Кумът напред вървеше,
жълта бъклица носеше,
подир кумът, младоженците.
Кумът редом наред почерпи
за мене вино не остана.
Булката дарба дари,
за мене дар не остана.
Когато сватба подмина,
дружина ми се е присмяла:
- Въльо льо, млада войвода,
сладко ли беше виното
от кумовата бъклица?
Я да ти видим дарито,
дето те булка дарила!
Мене ме гняв догневя,
че се назад повърнах,
че си сватбата застигнах,
че се наляво завъртях
докато се назад обърна,
само булката остана,
булката с младоженеца.
Че ги поведох, поведох
в два дола заведох,
в две ги дървета завързах
да гледат, да се не видят,
да викат, да се не чуват!
Че ходихме, мамо, хайдутувахме,
ходихме девет години.
На десетата година
кярове си разделихме.
Че се назад повърнахме.
На ум ми дойде за булката,
за булката, за годеника.
Отидох, мамо, да видя.
Две са лози израсли
и си върховете сплели,
черно са грозде родили.
Аз от грозде откъснах,
откъснах, та хапнах.
Люта ме треска отресе,
досега не ме изтресе.
Мама дума на Вълю:
- Девет години откакто лежиш,
още девет да лежиш!
Булката беше сестра ти,
сестра ти, най-малката!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021