* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Въльо,
млад Въльо, млада войвода.
Че лежал, Въльо, че болял,
че лежал девет години.
Изгнои девет постелки
и девет шити възглавки.
Кокали ме подрънкали,
като три кила орехи,
като четири лешници.
Мама на Въльо думаше:
- Станало е девет години,
как лежиш, Въльо, как болиш,
мама ти не те е питала,
що си ти, синко, прегрешил,
на младите години?
Въльо на мама думаше:
- Стани ми, мамо, духовник,
духовник, мамо, изповедник,
да си грехове изповядам,
от що съм азе съгрешил
на младите си години.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата, кишата,
подир кишата и гладното,
че ни овцете измляха.
Не ги клах, мамо, не ги драх,
на вит ги купен аз кладях.
Най-подир умря югича,
дето ми стадо водеше.
Него на калпак угудих
и се на купен покачих,
и се изясно провикнах:
- Който хайдутин ще иде,
тука при мен да дойде.
Че се събрахме, отбрахме,
до седемдесет юнака.
Когато на път тръгнахме,
вяра си клетва сторихме,
когото срещнем най-напред
главата да му отрежем,
сабите да накървавим.
Най-напред сватба срещнахме.
Кумът най-напред вървеше,
жълта бъклица носеше,
подир кума и младоженците.
Кумът наред почелпи,
за мене вино не остана.
Булката наред даряваше,
за мене дара не стигна.
Когато сватба отмина,
дружината ми се присмя:
- Въльо льо, млада вовйвода,
сладко ли беше виното,
от кумовата бъклица?
Дай да ти видим дарето,
дето те булка дарила.
Мене ме люто догневя,
и се назаде повърнах,
и си сватбата застигнах.
Че се наляво завъртях,
дор се надясно обърнах,
само булката остана,
булката с младоженека.
Че ги поведох, мамо, бе,
във два ги дола заведох,
в две ги дървета завързах,
да гледат, да се не виждат,
да викат, да се не чуват.
Че ходихме, хайдутувахме,
ходихме девет години.
На десетата година
кярове си разделихме.
Когато се назад върнахме,
на ум ми дойде булката,
булката и младоженека -
да ида да ги погледна.
Две бяха лози израсли
и вършето си изплели.
Черно си грозде родили
и аз едно зърно откъснах.
Люта ме треска затресе.
Мама на Въльо думаше:
- Девет години как лежиш,
още девет да лежиш.
Булката беше сестра ти,
сестра ти, най-малката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021