* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години
откак си болен се лежиш,
Стояне, не ставаш,
от какво ти е болестта?
Стоян мама си продума:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
гладната, мамо, година?
Пък аз, мамо, си имах
дор триста, майко, овчици;
храних ги, мамо, зобих ги
докат се ярма свърши!
Почнаха, мамо, измряха,
най-отгоре ги закладох
със коча виторогия.
Че свърших, мамо, парите,
хайдутин, майко, станах,
на хайдутите войвода.
Най-напред като тръгнахме,
верна си клетва сторихме:
когото срещнем най-напред
със кръвта му ще се комкаме,
със плътта му накор ще вземем.
И като, майко, тръгнахме
срещна ни сватба голяма,
че си сабята развъртих,
че им главите отрязах;
само младите оставих
и ги в гората отведох,
за две дървета ги вързах
с очи да се гледат,
с ръце да не се стигат.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години.
Като се назад върнахме,
отидох в гора зелена
да видя що е станало.
На младите на мястото
две елхи израсли;
посегнах да ги отсека,
че ми ръката изсъхна.
Мама му дума: - Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
със сламка да ес подпираш
и тя да ти е въз-тежка;
тази сватба голяма,
тя беше сестра ти и зет ти!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021