* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян.
Тъй лежа Стоян, тъй боля,
цели ми девет години.
Никой го не е попитал,
що лежи Стоян, що боли.
Сега го мама попита:
- Що лежиш синко, що болиш,
да не си нещо греховен?
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Моята е грешка голяма.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
че ни говеда измряха,
че ний се, мамо, събрахме
дор седемдесет и седем юнака
хайдутлук да си правим.
Вярна се клетва заклехме:
когото първи срещнем,
сабите да си окървим.
Най-напред, мамо, срещнахме
зетя и сестрата двамата,
с мъжко чедо в ръце.
Те си на гости отиват,
в друго село далечно.
Чудехме се, мамо, и маем,
какво да сторим не знаем.
Ако си зетя заколим,
сестра ни вдовица остава.
Ако сестрата заколим,
зетя пък вдовец ще остане
и детето клето сираче.
Че ний си, мамо, решихме,
детенцето жертва да стане.
Зетя и сестрата вързахме,
за два ми бука зелени,
с очи да се поглеждат,
но с ръце да се не стигат.
Ходихме девет години,
хайдутлук да си правим
и когато се връщахме,
от там си, мамо, минахме
и какво да си видим.
На буките лози израсли,
на върховете се словили
и дали грозде узряло.
Ний си гроздове отрязахме,
от грозде кръв ми потече.
Това ни е, мамо, грешката.
Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет си години ти лежал
и още девет да лежиш,
месата да ти окапят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021