* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
че е лежал девет години,
на десетата година
мама Стояно думаше:
- Стояне, синко Стояне
девет години как лежиш
не съм ти, синко, питала
от какво ти е болестта.
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
аз като ходих хайдутин
ний се, мамо, събрахме
до седемнайсет хайдути
и ний се, мамо, кълнахме
у Великата неделя,
на Великия четвъртък:
- Когато на път тръгнем,
когото най-напред срещнем
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се смърсим,
смърсим още закусим.
Тръгнахме, мамо, да вървим,
изминахме поле широко,
поехме гора голяма.
Сред гора, мамо, срещнахме
кака Петранка и свако,
с мъжка си рожба в ръце
у дома на гости идеха
на голям ден, на Великден.
Свидно ми беше и жално,
но нямах какво да сторя -
голяма клетва дадохме.
Аз си при кака отидох
и си на кака продумах:
- Я подай, како, детето
да си го вуйчо помилва.
Кака си дете подаде
и аз го, мамо, помилвах,
помилвах го и го целунах
и го нагоре хвърлих
и го на сабя пронизах.
Сухи си дърва набрахме,
буен си огън наклахме,
Иванчо на шиш печахме,
когато си Иванчо пищеше,
кака си коси скубеше
Иванчо се, майко, опече
с месото се смърсехме,
с кръвта пречистихме.
Ходихме хортувахме,
цели девет години,
както се назад връщахме
от пътя се, майко, отбих
какино място да видя.
На тяхно изникнаха
една ми лоза винена,
лозата расла, порасла,
хубаво вино добила.
Аз се, майко, наведох
от гроздето да си откъсна
устата да си разквася,
лозата сълза пророни
и ми дума продума:
- Стояне, братко, Стояне
като си в нази отидеш
на постеля, братко, да легнеш
девет години да лежиш
и никой да не те запита
от каква болест ти лежиш.
Като го зачу майка му
и тя на Стоян думаше:
- Девет си години ти лежал
и още девет да лежеш
греховете да си платиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021