* * *

Хайдушки грях

Сине ле, Атанасе ле!
Разболял се е Атанас
сега ми девет години.
Девет постели изгниха
и девет смилни главници.
Атанасова майчица,
тя на Атанас думаше:
- Сине ле, Атанасе ле,
кажувай, сине, грехове -
мене се веке додея
я тебе болен да гледам!
- Мале ле, мила майчице,
мойте са много грехове.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
га хвана, мале, зла зима,
зла зима, скъпа година?
Килото арпа по двеста,
я пченицата по триста,
та ни стадото измори.
Ние се, мале, собрахме,
девет чобана с тоягите,
собрахме, мале, тръгнахме,
вяра и клетва сторихме -
когото стигнем, я срещнем,
жив да н'го оставяме,
сабето да си накървим.
Вървяхме, що повървяхме,
среди гората зелена
срещнахме сватба голема.
Всичките дарба дариха,
всичките вино служиха,
а мене не ме служиха.
Дружина ми се подсмея:
- Атанас, млади войвода,
следко ли ти бе виното,
голема ли ти е дарбата?
Мене се яде наяди,
и свалих зетят от коня,
и невестата от кола,
та ги, мале ле, поведох,
та ги в гората заведох,
та ги, мале ле, овързах
за едно дърво буково -
с очи се, мале, гледаха,
с ръки се не достигаха...
Та че ги тамо оставих,
па азе, мале, отидох
на едно село българско.
Всичките, мале, българи,
тия на църква ходеха,
и я на църква отидох,
за пара свещи запалих
и за две тамян прекадих.
Та че навънка излязох,
и си портите затворих,
и си църквата запалих.
Пустите, мале, българи,
с зъби дувари къртеха...
- Сине ле, Атанасе ле,
девет години си лежал,
и още девет да лежиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021