* * *

Хайдушки грях

Мър хей, мама Иванча посгоди.
Събота сгоден походи,
в неделя за булка тръгнали.
Мър хей, отишли и се върнали
като през гора минават.
Сред гора дърво високо,
под дърво мермер камък.
На камък седи Гидийко.
с негова вярна дружина.
И те са сватбата спрели.
Иванчо младоженека,
че взема пъстра бъклица.
Всичките наред почерпи
като до Гидийка стигна,
вино са у бъклица свърши.
Булката дари дареше
като до Гидийка стигна,
дарето не и достигна.
И си сватбата потегли.
Като си сватбата замина
най-мъничкото юначе,
то при Гидийка отиде,
и на Гидийка думаше:
- Гидийко, страшна войводо
сладко ли беше виното,
тънко ли беше дарето?
че са Гидийко ядоса,
че си дружина изпрати
сватбата назад да върнат
при него да я доведат.
Дружина вярна сговорна
те си сватбата стигнали
и назад я върнали,
и я при Гидийка завели.
Гидийко люто ядосан
на Иванча глава отрязва,
булката при тях остава,
сватбата назад връща.
Булката войвода направят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021