* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало девет години,
все лежиш, синко, ни оздравяш,
ни оздравяш, ни умираш,
девет постилки изгнойваш...
Дали си много греховен,
тежки грехове изплащаш?
Право ми кажи, не лъжи!
Стоян мама си думаше:
- Мамо ле, моя милнинке,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
като надолу аз ходих,
надолу към Цариграда?
Голяма сватба аз срещнах -
най-напред върви кръстника,
кръстника и кръстничката,
в дясна му ръка бъкличка,
в лявата чашка-чиние.
На юнаци вино залива;
като до мене доближи,
виното му се свърши,
чашка-чинийка се счупи.
Ази се, мамо, разгневих,
извадих сабя френгия,
че се наляво обърнах,
до се надясно възвия,
само ми, мамо, остана,
булката, мамо, и зетя.
Че аз ги, мамо, поведох,
при едно дърво голямо,
че ги на дърво завих,
при една лоза дебела,
завих ги, мамо, и свързах -
със ръце да не се стигат,
със очи да не се виждат.
Този ми й, мамо, моя грях.
Пък Стоянова майчица,
тя на Стояна думаше:
- Леж, девет години да лежиш,
ни да оздравяш, синко льо, (2)
ни да умираш, синко льо,
дет' два млади раздели!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021