* * *

Хайдушки грях

Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, бяла загорке,
я стани, стани, Тодорке,
запретни бели ръкави,
ти увляз в изби дълбоки,
отсей си брашно житено,
замеси тесто кисело,
опечи вити краваи,
че щем на гости да идем,
на гости у майкини ти.
Че е Тодорка станала,
запретна бели ръкави,
замеси тесто кисело,
опечи вити краваи
и ги в колата принеси.
Стоян колата пристегна.
Тодорка, бяла загорка,
взема си мъжката рожба
и се в колата качила,
и са на път те тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
Стоян Тодорка думаше:
- Я викни, викни, Тодорке,
викни, Тодорке, та запей,
през тази гора зелена.
Тодорка викна, та запя:
- Горо ле, горо зелена,
аз имам братец хайдутин,
станало й девет години,
как ходи, как хайдутува.
Кат си Тодорка пееше,
отсреща й идат хайдути,
един си други думаха:
- Булката да заколиме,
детето сирак ще остане,
детето да заколиме,
сабите да накървиме.
Че са детето заклали,
буен си огън наклали.
Брата й казват Стояне.
Стоян Тодорка думаше:
- Я викни, викни, Тодорке,
викни, Тодорке, та запей,
дето я одеве пееше.
Тодорка, викна, та запя:
- Горо ле, горо зелена,
аз имам братец хайдутин,
как ходи, как хайдутува.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
брата си мож ли да познаш?
- Брата си аз го познавам,
личен си белег той има,
на лява ръка пръст няма.
Стоян Тодорка прегърна,
в красно я чело целуна
и на Тодорка думаше:
- Прости ми, сестро, прости ми,
станало й девет години,
как ходим, как хайдутуваме,
сабите ни ненакървени.
Таз сутрин като тръгнахме,
такъв си каук сторихме,
когото на път срещнеме,
него ще, сестро, заколиме,
сабите да си накървиме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021